Депониране на утайки

За да се опази околната среда отпадъчните води от бита и промишлеността се отвеждат до пречиствателни станции, където в зависимост на степента на замърсеност се пречистват по физически, биологичен или химически метод. В резултат от преработката, отпадъчните води излизат от пречиствателните станции пречистени от вредни микроорганизми и утайки и се заустват в канализационните системи или водоизточниците. Утайките са изключително голям проблем за пречиствателните станции, тъй като количеството им се увеличава непрекъснато и поради това се налага да се търси решение за тяхното обезвреждане.
Най - разпространеният метод за обезвреждане на утайки в България е привеждането им в депа за съхранение или иначе казано, използва се метода на депониране на утайки.
Утайките, които не съдържат опасни отпадъци се преработват и могат да бъдат използвани за наторяване, но има и такива остатъчни вещества, които са прекалено опасни и поради това се обезвреждат чрез депониране на утайки или изгаряне.
Обезвреждането на утайки като се прилага метода на депониране на утайки въпреки, че е най - разпространен в страната ни не е най - ефективното решение, тъй като опасните утайки са с високо съдържание на токсични вещества и в случай на не добро съхранение или неподходящи условия в депото, където се съхраняват може да доведе до екологична катастрофа. Депонирането на утайки не е препоръчително и поради факта, че съхраняваните по този начин ( в депа) утайки заемат доста голяма площ и не се използват ценните органични съставки, съдържащи се в някой видове утайки.
Тези и още редица причини доведоха и до въвеждането на изискванията на издадената Директива на ЕС от 1999 година, според която Директива депонирането на утайки е ограничено и се препоръчва утайките, които не могат да се преработят да се изгарят.
Изгарянето на утайки е препоръчително в случаите, когато техните полезни свойства не могат да се използват или когато утайките съдържат трудно окисляващи се органични вещества като нефт, целулоза и други.

Каломаслоуловители

Отговорността да опазим природата е изцяло наша, затова ако искаме да живеем в един по – чист свят трябва непрестанно да полагаме грижи за околната среда и да не допускаме нещо да я замърсява. Важна част за опазването на околната среда играят и едни съоръжения наречени каломаслоуловители.
Тези изключително важни съоръжения служат за механично почистване на отпадни води, масла, мазнини, горива и други твърди вещества и частици като листа, кал, пясък и други задържащи се на повърхността на отпадъчните води продукти.
Инсталирането и въвеждането в експлоатация на каломаслоуловители е  задължително  при бензиностанции, паркинги, автосервизи, автомивки, логистични центрове и други места, където основната дейност се извършва от автомобили.
Как действат каломаслоуловителите?
Тези съоръжения са съставени от две камери, като  в първата камера се отлагат и утаяват замърсители като кал, тиня, листа и други видове твърди отпадъци, а във втората камера се утаяват и събират масло, нефтопродукти, мазнини и други по - леки отпадъчни продукти. Принципът на действие на каломаслоуловителите е доста опростен, тъй като се използва способността на „изплуване” на леките отпадъчни продукти, които при определен престой в резервоара на съоръженията се отделят и изплуват на повърхността и по този начин се улавят от каломаслоуловителите.  Разбира се, при по - фино почистване се използват и специални филтри, които се монтират на входа, от където влиза замърсената вода в съответните каломаслоуловители. Нефтопродуктите и маслата, които се намират в отпадъчните води се полепават по монтираните филтри и след достатъчно натрупване те преминават в отделенията на съоръжението, а пречистената вода се излива навън от каломаслоуловителя.
Основните видове каломаслоуловители са два класа според това, доколко пречистват водите от замърсители. При Клас1 замърсената вода се пречиства до степен достатъчна, за да може са се излива направо в реки или дерета, докато при Клас 2 отпадъчните води са пречистени, но не в толкова висока степен и могат да се изливат единствено в канализационната система.

Мазниноуловители

Мазниноуловители или както още се наричат „мазнинозадържатели” са съоръжения, чиято основна функция е да задържат всички мазнини, олиа и други, които се съдържат в отпадъчните води оттичащи се от кухни, хранително - вкусови и месопреработвателни предприятия и цехове, училищни и обществени кухни и други. Използването на мазниноуловители е задължително за ресторанти, обществени кухни, хотели, заведения и цехове, където се налага изхвърляне на мазнини от животински и растителен произход. Мазнинозадържателите най - просто казано служат улавяне и отделяне на мазнините от растителен и животински произход, за да се предотврати задръстването на канализационната мрежа и затова се монтират в канализацията на място, откъдето отпадните води се стичат в канализацията. В зависимост от нуждите и условията мазниноуловителите могат да се монтират в подходящи помещения или да се вкопаят под земята и могат да бъдат дву или три камерни с вместимост от 500 до 2000 литра.
Мазниноуловителите са изработени от полиетилен и представляват съоръжения с кръгла или квадратна форма, които са  окомплектовани с капак за предотвратяване на миризмите. Всички мазниноуловители ( мазнинозадръжатели ) имат отделения за съхраняване на мазнините, които могат да бъдат подвижни или стационарни.
Принципът на действие на мазниноуловителите е много прост и се базира на свойството на мазнините като по - леки продукти да „изплуват” на повърхността на водата. Отделянето на мазнините от отпадната вода се извършва на два етапа. В първия етап отпадната вода постъпва в първата камера на мазниноуловителя и от нея се отделят по - едрите и твърди частици посредством филтрация през филтрираща решетка. След като се отстранят едрите мазни растителни или животински продукти водата преминава във втората камера, където се извършва отделяне на всички мазнини от нея, при което те „изплуват” на повърхността и и се улавят от мазнинозадържателите, а пречистената от мазнини отпадна вода се отвежда към канализационната система.

Опасни отпадъци

Голям процент от изхвърляните битови отпадъци от домакинствата, ако са правилно третирани не представляват опасност за здравето на човека и обкръжаващата го среда. Има обаче един процент битови отпадъци, в чийто състав, количество или свойства се намират вещества, които носят опасност на човека и природата и те са наричат опасни отпадъци. Опасни отпадъци от бита са всички батерии, акумулатори, медикаменти с изтекъл срок на годност, бои, масла, луминистентни лампи, разтворители и други, които ако не бъдат обезвредени могат сериозно да замърсят природата и да застрашат човешкото здраве.
Всяка една година човечеството генерира все повече боклук, който ако не се преработва би застрашил живота на планетата. В ежедневието си ние хората използваме много повече химикали, козметика, почистващи препарати, медикаменти без да се замисляме как това влияе на околната среда.
В страните по света управлението на отпадъците от бита се извършва регламентирано и под строг контрол и на опасните отпадъци от бита се отделя специално внимание.
Изключително голяма роля за опазване на околната среда играе разделното събиране на отпадъците и тяхното рециклиране. При разделното събиране процесът на отделяне на отпадъци, които могат да се рециклират от общото количество генерирани отпадъци води до допълнителна концентрация на опасни отпадъци в тях. Поради това в държавите с добре развита екологична политика се предприемат мерки за разделно събиране и на опасните отпадъци. По този начин отпадъците, които класифицираме като опасни биват отделени от общите битови отпадъци няма да бъдат депонирани или преработени в компост заедно с общите битови отпадъци.
Един от добрите методи са обезвреждане на опасни отпадъци е тяхното изгаряне в подходящи за целта системи за изгаряне ( инсинератори ).
Друг начин са събиране на отпадъци е тяхното депониране, но това е метод, който не се препоръчва, тъй като при депонирането няма как да сме сигурни дали няма опасните отпадъци, смесени с общите отпадъци да генерират и разпространят токсични вещества.