Депониране на утайки За да се опази околната среда отпадъчните води от бита и промишлеността се отвеждат до пречиствателни станции, където в зависимост на степента на замърсеност се пречистват по физически, биологичен или химически метод. В резултат от преработката, отпадъчните води излизат от пречиствателните станции пречистени от вредни микроорганизми и утайки и се заустват в канализационните системи или водоизточниците. Утайките са изключително голям проблем за пречиствателните станции, тъй като количеството им се увеличава непрекъснато и поради това се налага да се търси решение за тяхното обезвреждане. Най - разпространеният метод за обезвреждане на утайки в България е привеждането им в депа за съхранение или иначе казано, използва се метода на депониране на утайки. Утайките, които не съдържат опасни отпадъци се преработват и могат да бъдат използвани за наторяване, но има и такива остатъчни вещества, които са прекалено опасни и поради това се обезвреждат чрез депониране на утайки или изгаряне. Обезвреждането на утайки като се прилага метода на депониране на утайки въпреки, че е най - разпространен в страната ни не е най - ефективното решение, тъй като опасните утайки са с високо съдържание на токсични вещества и в случай на не добро съхранение или неподходящи условия в депото, където се съхраняват може да доведе до екологична катастрофа. Депонирането на утайки не е препоръчително и поради факта, че съхраняваните по този начин ( в депа) утайки заемат доста голяма площ и не се използват ценните органични съставки, съдържащи се в някой видове утайки. Тези и още редица причини доведоха и до въвеждането на изискванията на издадената Директива на ЕС от 1999 година, според която Директива депонирането на утайки е ограничено и се препоръчва утайките, които не могат да се преработят да се изгарят. Изгарянето на утайки е препоръчително в случаите, когато техните полезни свойства не могат да се използват или когато утайките съдържат трудно окисляващи се органични вещества като нефт, целулоза и други.
Каломасло уловители Отговорността да опазим природата е изцяло наша, затова ако искаме да живеем в един по – чист свят трябва непрестанно да полагаме грижи за околната среда и да не допускаме нещо да я замърсява. Важна част за опазването на околната среда играят и едни съоръжения наречени каломасло уловители. Тези изключително важни съоръжения служат за механично почистване на отпадни води, масла, мазнини, горива и други твърди вещества и частици като листа, кал, пясък и други задържащи се на повърхността на отпадъчните води продукти. Инсталирането и въвеждането в експлоатация на каломасло уловители е задължително при бензиностанции, паркинги, автосервизи, автомивки, логистични центрове и други места, където основната дейност се извършва от автомобили. Как действат каломасло уловителите? Тези съоръжения са съставени от две камери, като в първата камера се отлагат и утаяват замърсители като кал, тиня, листа и други видове твърди отпадъци, а във втората камера се утаяват и събират масло, нефтопродукти, мазнини и други по - леки отпадъчни продукти. Принципът на действие на каломасло уловителите е доста опростен, тъй като се използва способността на „изплуване” на леките отпадъчни продукти, които при определен престой в резервоара на съоръженията се отделят и изплуват на повърхността и по този начин се улавят от каломасло уловителите. Разбира се, при по - фино почистване се използват и специални филтри, които се монтират на входа, от където влиза замърсената вода в съответните каломасло уловители. Нефтопродуктите и маслата, които се намират в отпадъчните води се полепават по монтираните филтри и след достатъчно натрупване те преминават в отделенията на съоръжението, а пречистената вода се излива навън от каломасло уловителя. Основните видове каломасло уловители са два класа според това, доколко пречистват водите от замърсители. При Клас1 замърсената вода се пречиства до степен достатъчна, за да може са се излива направо в реки или дерета, докато при Клас 2 отпадъчните води са пречистени, но не в толкова висока степен и могат да се изливат единствено в канализационната система.
Мазнино уловители Мазнино уловители или както още се наричат „мазнинозадържатели” са съоръжения, чиято основна функция е да задържат всички мазнини, олиа и други, които се съдържат в отпадъчните води оттичащи се от кухни, хранително - вкусови и месопреработвателни предприятия и цехове, училищни и обществени кухни и други. Използването на мазнино уловители е задължително за ресторанти, обществени кухни, хотели, заведения и цехове, където се налага изхвърляне на мазнини от животински и растителен произход. Мазнинозадържателите най - просто казано служат улавяне и отделяне на мазнините от растителен и животински произход, за да се предотврати задръстването на канализационната мрежа и затова се монтират в канализацията на място, откъдето отпадните води се стичат в канализацията. В зависимост от нуждите и условията мазнино уловителите могат да се монтират в подходящи помещения или да се вкопаят под земята и могат да бъдат дву или три камерни с вместимост от 500 до 2000 литра. Мазнино уловителите са изработени от полиетилен и представляват съоръжения с кръгла или квадратна форма, които са окомплектовани с капак за предотвратяване на миризмите. Всички мазнино уловители ( мазнинозадръжатели ) имат отделения за съхраняване на мазнините, които могат да бъдат подвижни или стационарни. Принципът на действие на мазнино уловителите е много прост и се базира на свойството на мазнините като по - леки продукти да „изплуват” на повърхността на водата. Отделянето на мазнините от отпадната вода се извършва на два етапа. В първия етап отпадната вода постъпва в първата камера на мазнино уловителя и от нея се отделят по - едрите и твърди частици посредством филтрация през филтрираща решетка. След като се отстранят едрите мазни растителни или животински продукти водата преминава във втората камера, където се извършва отделяне на всички мазнини от нея, при което те „изплуват” на повърхността и и се улавят от мазнинозадържателите, а пречистената от мазнини отпадна вода се отвежда към канализационната система.
Опасни отпадъци Голям процент от изхвърляните битови отпадъци от домакинствата, ако са правилно третирани не представляват опасност за здравето на човека и обкръжаващата го среда. Има обаче един процент битови отпадъци, в чийто състав, количество или свойства се намират вещества, които носят опасност на човека и природата и те са наричат опасни отпадъци. Опасни отпадъци от бита са всички батерии, акумулатори, медикаменти с изтекъл срок на годност, бои, масла, луминистентни лампи, разтворители и други, които ако не бъдат обезвредени могат сериозно да замърсят природата и да застрашат човешкото здраве. Всяка една година човечеството генерира все повече боклук, който ако не се преработва би застрашил живота на планетата. В ежедневието си ние хората използваме много повече химикали, козметика, почистващи препарати, медикаменти без да се замисляме как това влияе на околната среда. В страните по света управлението на отпадъците от бита се извършва регламентирано и под строг контрол и на опасните отпадъци от бита се отделя специално внимание. Изключително голяма роля за опазване на околната среда играе разделното събиране на отпадъците и тяхното рециклиране. При разделното събиране процесът на отделяне на отпадъци, които могат да се рециклират от общото количество генерирани отпадъци води до допълнителна концентрация на опасни отпадъци в тях. Поради това в държавите с добре развита екологична политика се предприемат мерки за разделно събиране и на опасните отпадъци. По този начин отпадъците, които класифицираме като опасни биват отделени от общите битови отпадъци няма да бъдат депонирани или преработени в компост заедно с общите битови отпадъци. Един от добрите методи са обезвреждане на опасни отпадъци е тяхното изгаряне в подходящи за целта системи за изгаряне ( инсинератори ). Друг начин са събиране на отпадъци е тяхното депониране, но това е метод, който не се препоръчва, тъй като при депонирането няма как да сме сигурни дали няма опасните отпадъци, смесени с общите отпадъци да генерират и разпространят токсични вещества.
|
|
Написано от Administrator
|
|
Сряда, 13 Април 2011 17:57 |
|
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ - ИЗПИТВАНЕ НА УТАЙКИ ОТ ПСОВ
Изискване на Министерство на околната среда и водите е преди подаване
за последващо третиране, всички лица, притежаващи утайки от пречиствателни
станции за отпадни води (ПСОВ) да направят лабораторен анализ на утайките.
Лабораторния анализ служи за да се предостави необходимата информация за
състава на утайката за да бъдат приложени най-добрите техники за
последващо третиране, с цел оползотворяване.
В таблицата са показани показателите, които следва да бъдат изпитани,
по информация на Министерство на околната среда и водите на Република България:
|
Таблица съгласно чл. 13 на Наредбата с данни от производителите на утайки от ПСОВ
|
|
Име и БУЛСТАТ на производителя на утайката
|
|
|
Код на отпадъка
Съгласно годишния отчет по Приложение №6 от Наредба №9/2004г
|
|
|
Общо количество образувана утайка през отчетната година, тон
Съгласно годишния отчет по Приложение №6 от Наредба №9/2004г
|
|
|
Общо количество образувана утайка през отчетната година, тон сухо вещество
Съгласно годишния отчет по Приложение №6 от Наредба №9/2004г
|
|
|
Технология, използвана за третиране (стабилизиране) на утайките
/наименование на технологията и кратко описание/
|
|
|
Данни от направените изпитвания на утайката
|
|
ПОКАЗАТЕЛ
|
СТОЙНОСТ
|
ЕДИНИЦА
МЯРКА
|
|
Сухо вещество
|
|
%
|
|
Органично вещество
|
|
%
|
|
pH
|
|
|
|
Азот
|
Общ
|
|
|
Амониев
|
|
|
Нитратен
|
|
|
Фосфор
|
Общ
|
|
|
Подвижни форми
|
|
|
Калий
|
Общ
|
|
|
Подвижни форми
|
|
|
Калций
|
|
|
|
Магнезий
|
|
|
|
Сяра от сулфати
|
|
|
|
Кадмий
|
|
|
|
Мед
|
|
|
|
Никел
|
|
|
Олово
|
|
|
Цинк
|
|
|
Живак
|
|
|
Хром
|
|
|
Арсен
|
|
|
ПАВ
(полициклични ароматни въглеводороди)
|
|
|
ПХБ
(полихлорирани бифенили)
|
|
|
Escherichia coli
|
|
|
Salmonella spp.
|
|
|
Clostridium perfringens
|
|
|
Жизнеспособни яйца на хелминти
|
|
|
„Анес-96” ООД Ви уведомява, че за пълното лабораторното изпитване на утайки е необходимо технологично време около 30 дни от подаване на пробата в лабораторията.
Свържете се с нас за ценова оферта и съдействие за извършване на лабораторно изпитване на утайки от ПСОВ: тел. / Факс 032 62 11 65, e-mail:
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
, 0895 505 827
Статията е публикувана на 20.05.2011г.
По Ваша заявка фирма „Анес – 96” ООД може да извърши следните видове анализи:
|
ХИМИЧНИ АНАЛИЗИ
в обхвата на акредитация на ЛИК
|
|
№
|
Показатели
|
Методи
|
Обхват
|
|
1
|
Активна реакция /рН/
|
БДС 17.1.4.27 : 1980
|
От 0 до 14 рН
|
|
2
|
Температура
|
БДС 17.1.4.01-77
|
-
|
|
3
|
Мирис
|
БДС 17.1.4.01-77
|
Над 0 бала
|
|
4
|
Цвят
|
БДС 8451-77
|
Над 5 цв.градуса
|
|
5
|
Перманганатна окисляемост
|
БДС 17.1.4.16 : 1979
|
Над 0,5 mg/dm3
|
|
6
|
Разтворен кислород
|
БДС 17.1.4.08-78
|
Над 0,2 mg/dm3
|
|
7
|
Амониев йон
|
БДС 17.1.4.10 :1979
|
Над 0,05 mg/dm3
|
|
8
|
Амониев йон
|
ВМИ 1.14559
|
Над 5,2 mg/dm3
|
|
9
|
Амониев йон
|
ВМИ 1.14739
|
Над 0,1 mg/dm3
|
|
10
|
Нитрити
|
БДС EN 26777
|
Над 0,012 mg/dm3
|
|
11
|
Нитрити
|
ВМИ 1.14547
|
Над 0,03 mg/dm3
|
|
12
|
Нитрати
|
БДС17.1.4.12 :1979
|
Над 0,1 mg/dm3
|
|
13
|
Нитрати
|
ВМИ 1.14542
|
Над 0,5 mg/dm3
|
|
14
|
Сулфати
|
ВМИ 1. 14548
|
Над 5 mg/dm3
|
|
15
|
Фосфати
|
БДС EN ISO 6878 : 2005
|
Над 0,015 mg/dm3
|
|
16
|
Фосфати
|
ВМИ 1.14729
|
Над 1,5 mg/dm3
|
|
17
|
Желязо
|
БДС ISO 6332
|
Над 0,01 mg/dm3
|
|
18
|
Желязо
|
ВМИ 1.14896
|
Над 1,0 mg/dm3
|
|
19
|
Хром
|
ВМИ 1.14552
|
Над 0,05 mg/dm3
|
|
20
|
Никел
|
ВМИ 1.14785
|
Над 0,02 mg/dm3
|
|
21
|
Феноли
|
ВМИ 1.00856
|
Над 0,05 mg/dm3
|
|
22
|
Цианиди
|
ВМИ 1.14561
|
Над 0,01 mg/dm3
|
|
23
|
Общ сух остатък
|
БДС 17.1.4.04:1980
|
Над 0,0002 mg/dm3
|
|
24
|
Неразтворени вещества
|
БДС 17.1.4.04:1980
|
Над 0,0002 mg/dm3
|
|
25
|
Разтворени вещества
|
БДС 17.1.4.04:1980
|
-
|
|
26
|
Азот по Келдал /общ/
|
БДС EN 25663 : 2002
|
Над 0,1 mg/dm3
|
|
27
|
Общ азот
|
ВМИ 1.14537
|
Над 0,5 mg/dm3
|
|
28
|
Анионни / СПАВ/
|
БДС 17.1.4.25:1980
|
Над 0,05 mg/dm3
|
|
29
|
Анионни / СПАВ/
|
ВМИ 1.14697
|
Над 0,05 mg/dm3
|
|
30
|
Разтворен кислород
|
БДС 17.1.4.08:1978
|
Над 0,2 mg/dm3
|
|
31
|
Химична потребност от кислород / ХПК/
|
БДС 17.1.4.02:1977
|
Над 5 mg/dm3
|
|
32
|
Химична потребност от кислород / ХПК/
|
ВМИ 1.14560
|
Над 4 mg/dm3
|
|
33
|
Химична потребност от кислород /ХПК/
|
ISO 6060
|
Над 30 mg/dm3
|
|
34
|
Химична потребност от кислород / ХПК/
|
ВМИ 1.14541
|
Над 25 mg/dm3
|
|
35
|
БПК5
|
БДСЕN 1899-1 :2004
|
Над 3 mg/dm3
|
|
36
|
БПК5
|
БДСЕN 1899-2 :2004
|
Над 0,5 mg/dm3
|
|
37
|
Нефтопродукти
|
ЕРА 1664
|
Над 5 mg/dm3
|
|
38
|
Екстрахируеми
/мазнини/
|
ЕРА 1664
|
Над 5 mg/dm3
|
|
39
|
Хексанекстрахируеми
|
ЕРА 1664
|
Над 5 mg/dm3
|
|
ПРОБОВЗEМАНE
|
|
1
|
Вземане на проби от реки и водни течения
|
БДС ISO 5667-6 :2002
|
-
|
|
2
|
Пробовземане от пунктове на ПСОВ
|
БДС ISO 5667-6 : 2002
|
-
|
|
МИКРОБИОЛОГИЧНИ АНАЛИЗИ
|
|
1
|
Ешерихия коли и колиформни бактерии /фекални колиформи/
|
БДС EN ISO 9308-1 /метод на мембранното филтруване/
|
Над 0 КОЕ/мл
|
|
2
|
Сулфитредуциращи анаероби /клостридиум перфрингес/
|
БДС EN ISO 26461-2 /метод на мембранното филтруване/
|
Над 0 КОЕ/мл
|
|
3
|
Брой колонии /микробно число/
|
БДС EN ISO 6222
|
Над 0 КОЕ/мл
|
|
4
|
Ешерихия коли — експресно изпитване
|
БДС EN ISO 9308-1
|
Над 0 КОЕ/мл
|
|
5
|
Микроскопска картина
|
-
|
-
|
|
ДРУГИ
|
|
1.
|
Изчисления, издаване на протокол и финансов документ
|
|
2.
|
Издаване на протокол и финансов документ
|
|
|
|
|
Последно променен на Четвъртък, 19 Януари 2012 09:17 |
|
|
|
|
Лабораторни анализи
